- иқноъ
- [اقناع]а. кит. қаноат намудан; қонеъ кардан, қаноат кунонидан
Толковый словарь таджикского языка (в 2 томах). — Душанбе, НИИ языка и литературы им. Рудаки. Под редакцией Сайфиддина Назарзода. 2008.
Толковый словарь таджикского языка (в 2 томах). — Душанбе, НИИ языка и литературы им. Рудаки. Под редакцией Сайфиддина Назарзода. 2008.
миқноъ — I миқнаа II [مقناع] ниг. миқнаа … Фарҳанги тафсирии забони тоҷикӣ
осеньсь — (1*) нар. Прошлой осенью: въ рѹгѣ осенъсъ :е: кѹноъ [так!] а весн‹ѹ›съ кѹнъ. Надп (М.) № 146, XI2–XII … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
миқнаа — (миқнаъ // миқноъ) [مقنعه // مقنع // مقناع] а. кит. чодири занон, сарандоз, саргирак … Фарҳанги тафсирии забони тоҷикӣ